Тот ИЗУМРУДЕНИЯТ СКРИЖАЛ – 2

ВТОРИ ИЗУМРУДЕН СКРИЖАЛ: ЗАЛИТЕ НА АМЕНТИ

Дълбоко в сърцето на Земята лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида, Залите на Мъртвите и залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло.

Отдавна в минали времена, изгубени във времепространството, Децата на Светлината погледнаха към света. Видяха те децата човешки в тяхното робство, поробени от силата, която идва от отвъдното. Знаеха те, че само свободен от робство може да се издигне човек от Земята към Слънцето. Долу те слязоха и сътвориха тела по подобие човешко. И след сътворението си способните на всичко рекоха: „Ние сме тези, които създадени сме от космическия прах и наследихме живот от безкрайното цяло; живеем в света като човешки деца, подобни на тях, но все пак различни.“

После, за да си намерят място, което да обитават, дълбоко под земната кора, с тяхната сила те прерязаха огромни пространства, отделени от децата човешки. Оградени от техните сили и мощ, скриха те от разруха Залите на мъртвите. Рамо до рамо тогава изпълниха те отгоре с Живот и Светлина други пространства. Тогава те построиха Залите Аменти, та да могат вечно там те да обитават и до края на вечността да живеят.

Трийсет и двама бяха децата, синове на Светлината, които дойдоха сред хората, за да освободят от робството на мрака онези, които бяха свързани със силата на отвъдното.

Дълбоко в Залите на живота расте цвете пламтящо, разрастващо се, изместващо мрака. Поместено в центъра като лъч със сила велика, то дава Живот, Светлина дава, изпълва със сила всички, които идват до него. Има около него тронове, два и още трийсет, места за всяко от Децата на светлината, тъй разположени, че да се къпят в неговото лъчение, да се изпълват с Живот от вечната Светлина. Отново и отново те поставяха там своите новосъздадени тела, та да ги изпълнят с Духа на живота. Сто години на всеки хиляда трябва Животът, Светлина даващ, да гори в телата им, ускоряващ, пробуждащ духа на Живота.

Там в кръга от еон в еон седят Великите учители, живеещи непознат за човеците живот. Там в Залите на живота те спят; и свободно тече Душата им през телата човешки. Отново и отново, докато телата им спят, въплъщават се те в телата човешки, учейки и водейки ги напред и нагоре, от мрак в Светлина. Там в Залата на живота, изпълнени с тяхната мъдрост, непозната за човешките раси, вечно живеещи до студения огън на живота, седят Децата на светлината. Ще дойде време и те ще се пробудят; от дълбините ще дойдат на хората светлина да дадат, безгранични сред ограничените.

Който сам е израснал от мрака и сам се е издигнал от нощта в светлина, свободен е той от Залите на Аменти, свободен от Цветето на светлината и на живота. Тогава, воден от мъдрост и знание, този човек се превръща в Господар на живота. Там той може да пребивава сам с Учителите, свободен от връзките с мрака на нощта.

Вътре в лъчистото цвете седят седмина Властелини от времепространството над нас, помагат и водят те децата човешки през времето по пътя към безкрайната Мъдрост. Могъщи и чудати са те, сами в своята сила, мълчаливи, всезнаещи, черпещи сила от Живота, различни, но единни с децата човешки. Истина, различни, но единни с Децата на светлината.

Пазители и стражи са те на силата на човешкото робство, готови да освободят хората, които достигнат светлината. Първи и най-величествен седи Властелинът на властелините, Скритото присъствие, безпределният Девет, господстващ над другите от всеки космически цикъл; той оценява и наблюдава прогреса на хората.

Под Него седи Властелинът на циклите; Три, Четири, Пет, Шест, Седем, Осем, всеки със своята мисия, всеки със своята сила. Те ръководят и насочват съдбата човешка. Там седят те величествени и силни, свободни от пространство и време. Не от този свят са те и все пак сродни са му – Старшите братя на човешките деца. Съдят и оценяват те с тяхната мъдрост и наблюдават придвижването на Светлината сред хората.

Там пред тях поставен бях от Обитателя и видях го как се слива с Единния горе. После до мен достигна силният му глас:

– Велик си ти, Тот, измежду децата на хората. Свободен си отсега нататък от Залите на Аменти, бъди Господар на живота сред човешките деца. Не ще вкусиш смъртта, освен ако не я пожелаеш, и живот ще пиеш до края на Вечността. Отсега нататък те чака живот на тебе подвластен. Отсега нататък Смъртта на повика на ръката ти ще откликва. Бъди тук или си върви, както пожелаеш, открита е Аменти за Слънцето човешко. Вземи Живота в този вид, който пожелаеш, Дете на Светлината, сред човеците израсло.

Избери своя труд, че всички души трябва да се трудят и никога да не оставят пътеката на Светлината. Една крачка само извървя по дългия път нагоре, а безкрайна е планината на Светлината. Всяка стъпка към върха само го прави по-висок и всеки напредък само отдалечава целта. Приближавай се все към безкрайната Мъдрост и целта все в безкрая ще чезне. Свободен си сега от Залите на Аменти, за да вървиш ръка за ръка с Властелина на света, единни с обща цел, вечно работещи, носители на Светлината на човешките деца.

Тогава от своя трон пристъпи един от Учителите, хвана ме за ръка и ме поведе през всички Зали на дълбоко скритата земя. Поведе ме той през всички Зали на Аменти да ми покаже тайните, които скрити са за човека. През тъмен проход поведе ме той надолу в Залата, където седи черната Смърт. Огромна като космоса разкри се великата Зала пред мен, оградена от мрачни стени, но изпълнена вече със Светлина.

Пред мен изникна велик трон от тъма, на него седеше забулената фигура на нощта. По-мрачна от мрака бе величавата фигура, по-тъмна бе от нощта. Пред нея тогава спря Учителят, изричайки Словото, което извиква Живот:

– О, владетелю на мрака, водач по пътя от Живот в Живот, пред теб е утринното Слънце. Освободи го от вечната власт на нощта. Не извиквай пламъка му в нощния мрак. Познай го и виж го, той един е от нашите братя, издигнат от мрака в светлината. Освободи пламъка му от неговото робство, нека свободно гори в нощния мрак.

Тогава от фигурата се вдигна ръка и разпростря се пламък, все по-чист и ярък. В миг вдигна се завесата от мрак над залата. Тогава във великото пространство пред мен от черната нощ изникнаха пламък след пламък. Несметни милиони изскачаха пред мен. Някои се разгаряха като огнени цветя, други излъчваха бледо сияние, едва мъждукащи в нощта. Едни гаснеха бързо, други изникваха от искрица светлина. Всеки скрит зад завеса от мрак и при все това неугасващ. Приближаващи и чезнещи като пролетни светулки, изпълниха те пространството със Светлина и Живот.

Тогава разнесе се глас, величествен и тържествен:

– Тези светлинки са човешки души, разгарящи се и гаснещи, вечно съществуващи, променливи, но живи, от смърт в живот. Когато разцъфтят в цвете и достигнат зенита на растежа в техния живот, бързо тогава спускам аз моята завеса от мрак, покривам ги и ги променям в нови форми на живот. Неспирно те растат от епоха в епоха, а пламъкът им се усилва и с все по-голяма сила осветява мрака, притихнал е той в завесата на нощта, но все пак вечно гори.

Аз, Смъртта, идвам, но не оставам завинаги, защото вечният живот съществува във всичко; само препятствие съм аз по пътя, бързо победена от безкрайната светлина. Пробуди се, о, пламък, който все навътре гориш, разгори се и снеми завесата на нощта.

Тогава сред пламъците в мрака там се издигна един, който разпростря се все по-ярък, стесни нощта и накрая остана само Светлина. Тогава заговори моят водач, гласът на учителя:

– Виж твоята собствена душа, как расте в светлината, завинаги свободна вече от Господаря на нощта.

Напред ме поведе той през огромни пространства, изпълнени с тайните на Децата на светлината; тайни, които никой човек не ще нивга узнае, докато и той не стане Слънце от светлина. После назад ме отведе в светлината от Залата на светлината. Коленичих пред великите Учители, Господарите на всичко във висшите цикли. Заговори тогава Той със сипни думи:

– Свободен си от Залите на Аменти. Избери своята работа сред човешките деца.

Тогава аз заговорих:

– О, велики учителю, позволи ми да бъда учител на хората, да ги водя напред и нагоре, докато те също се превърнат в светлина сред човеците; свободни от завесата на нощта, която ги покрива, осветяващи с пламъка си хората в тъмнината. |
Рече ми тогава гласът:

-Тъй да бъде. Върви според твоята воля. Господар си ти на съдбата си свободен да приемаш или отхвърляш. Бъди силен, бъди мъдър. Сияй със светлината си сред децата човешки.

Поведе ме нагоре тогава Обитателят. Отидох отново сред децата човешки, да ги уча и да им показвам частица от моята мъдрост; Слънце от Светлината, огън сред хората.

Сега отново вървя по пътя надолу и търся светлината в мрака на нощта. Приеми и съхрани моята история, нека води тя децата човешки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro