Георги Ангелов
ПОЕЗИЯ

duchtialo

* * *

И след като го казва Питагор,
навярно е така – че ни е имало
преди плътта, поредният затвор,
да ни лиши от усета за Минало.

А после, през епохи и тела,
със шепота: “Обратно към Началото!”
по скърцащите тесни стъпала
ще се завърнем най-накрая в Цялото.

Напразно химн в небето ще звучи.
Защото ще съзрем, че в нас се взират
очакващи спасение очи –
от другата пресечка на Всемира.

* * *

Във името на вечната трева,
която някой ден ще ни покрие,
във името на всички сетива,
били във нас,
преди да бъдем
ние,

не искам да повярвам, че духът
ще разкове поредното си тяло,
преди да се приготви за Отвъд –
за следващо,
за следващо
начало.

КАКВО МИ КАЗА ЕДНО ДЕТЕ

Ако много дълго гледаш врана
тя ще се превърне във вихрушка
от листа, а после в неподвижна
фигура, която не познаваш.
След това ще видиш мургав облак,
облакът ще се превърне в камък,
камъкът – във куче или сянка,
сянката – във зърно и тогава
идва враната и тъй нататък…

Само трябва малко да почакаш
и на никого да не разказваш.

Иначе и теб ще те затворят
и ще те натъпчат със лекарства,
докато накрая обещаеш:
– Никакви фантазии от днеска.

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ТОМА

Видях смъртта Ти. Раните видях.
Дървото, на което се обеси
предателят. Безумният му страх…
И верността на верните, отнесена
от вятъра над празния Ти гроб –
как биеха чела, че утре няма
да се повториш в някой римски роб,
а възкресeнието е измама.
Мълчах и дълго гледах отстрани
как праведните Твои ученици
пълзят като разхлипани жени,
поведени към стана на войниците.
Но Ти се върна. Ти се появи.
Посърнали, смутени и чевръсти,
те млъкнаха и сведоха глави.
Тогава казах: – Нека сложа пръсти
Във раните Ти, черни като хляб,
забравен във пещта на греховете.
Тогава викнаха: – Тома е сляп!
А Ти заплака.
И изми ръцете Си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Afiseaza emoticoanele Locco.Ro