Из книгата на руската посветена Татяна Николаевна Микушина „ДОБРОТО И ЗЛОТО“
Личен прочит на „Тайната Доктрина“ от Е. П. Блаватска
Превод от руски: Румяна Илиева
Прочетете още Татяна Николаевна Микушина
ДОБРОТО И ЗЛОТО
ПЪРВА ЧАСТ
Из книгата на руската посветена Татяна Николаевна Микушина „ДОБРОТО И ЗЛОТО“
Личен прочит на „Тайната Доктрина“ от Е. П. Блаватска
Превод от руски: Румяна Илиева
Прочетете още Татяна Николаевна Микушина
ДОБРОТО И ЗЛОТО
ПЪРВА ЧАСТ
Поставим ли фигурата на Николай Райнов до фигурата на Николай Рьорих, никак не е трудно да осъзнаем, че това са две съответстващи си фигури в българската и руската култура.
Прочетете още Светлана Стойчева
НИКОЛАЙ РЬОРИХ И НИКОЛАЙ РАЙНОВ
ПРАВО НА ИЗБОР
Раждайки се на Земята, всеки получава в цялост
с обич троицата свята –
Дух,
Душа и
Тяло.
в контекста на езотериката на българския модернизъм

Да тръгнем оттук, че поезията отразява живота на поетите и пророкува начина им на умиране. Ботев тръгва към смъртта си сякаш направо от стиха: „…последната делба да делим://да изпълним дума заветна – //на смърт, братко, на смърт да вървим”; и към безсмъртието си тръгва от „Тоз, който падне…”. Но докато Ботев придава борчески измерения на връзката живот-творчество, поезията на първото поколение модернисти като кукувица пророкува съдбата на поета, както става със слепотата на Яворов или със самотния гроб на П. П. Славейков.
Прочетете още Светлана Стойчева
ОКУЛТНИЯТ СИМВОЛИЗЪМ НА НИКОЛАЙ РАЙНОВ
ДЪГАТА
Богословски трактат
Начинът, по който Бог твори, е най-големият довод, най-солидарното опровержение на принципа, че изкуството трябвало да се прави само „заради изкуството”, че то нямало и по-далечна, отвъдна на себе си цел.
Откъси от „Истински образ”
* * *
Обяснявам на момчето за иконата. То няма откъде да знае, че тя е като светлината за християнството. Само на онези, които я гледат с вяра и упование, е дадено да пристъпят в нейната дълбочина. Тя е Vero Icon. Истинският образ, в който човек може да се разпознае след докосване с Духа.
Един ден дядо Мирко повика Андрея и му рече:
– Синко, дойде ми времето да си замина, в онзи, другият, по-добрият и вечен свят.
Синът му понечи да го прекъсне, но старецът махна нетърпеливо с ръка и продължи: