Когато го срещнах, от него бе останала само обвивката: хубава, дори луксозна опаковка на едно неизвестно съдържание.
Мислех, че мога да го опозная, да го разбера, но кой може да разбере хаоса? Навярно трябваше да се оправдая с краткото време, което ни бе отредено от съдбата, но то всъщност беше достатъчно, за да си дам сметка, че дори да разполагах с цялото време на света, пак нямаше да опозная явление от подобен характер.
Прочетете още Наталия Андреева
АХАСФЕР НА ЖАБИТЕ
ПЪРВА ЧАСТ
Математикът имаше приятел, с когото особено се гордееше. Този приятел можеше да рисува прекрасни зелени огради под светли оранжеви слънца.
Ах, птицата! Цялата в черно и само с едно жълто перо на опашката!
Когато тя реши да умре, в Едем настъпиха смут и тревога.
Човек е като водата, изсипят ли я в кофа, дълбока изглежда. Стъпи Бог с единия крак вътре и вземе че се ядоса:
Швейцарската авторка от еврейски произход Мариане Валах-Фалер има кратък жизнен път на земята. Тя пребивава в нашия свят само 55 години (1942-1997), но оставя в него трайна следа. Нейните текстове са приемани от немската критика като успешен опит да се осъществи връзка между ортодоксалната юдаистка традиция и съвременния еврейски феминизъм.
Тук всичко преходно притча остава
непостижимото се претворява,
неизразимото дело тук става
вечната женственост ни извисява.
“Фауст”, Й.В. фон Гьоте (1)
Може би никъде другаде масонската идея не търпи толкова силни сътресения, както по отношение на “вечната женственост”. Критиците на явлението доста често засягат този проблем, и с право. Но само няколко века преди нашата съвременност нещата стоят доста по-различно.
Прочетете още Наталия Андреева
ВИЛХЕЛМ МАЙСТЕР И ВЕЧНАТА ЖЕНСТВЕНОСТ
Изключително строгата йерархия в Касталия е изградена по модела на Новия завет. Нейният управителен съвет се състои от 12 майстори и един Magister Ludi, навярно алюзия за Христос и неговите 12 апостоли.
“Игра на стъклени перли” е роман-мистификация, но от този вид мистификации, при четенето на които придобиваме още по-засилен усет за живот.
Една съвременна притча
Ленивият вятър неохотно влачеше по асфалта няколко листа, колкото да заработи дневната си надница и да припечели нещо за прехраната на многобройното си семейство от духове, ангели и облаци невидими за човешкото око елфи. Той от дълго време се скиташе самотен из града и затова с цялото си сърце се зарадва на малката фигура, която се зададе в дъното на празната улица.