РАЗРАСТВАНЕ НА ПРАЗНОТАТА
Животът ни напуска и ни глътва здрачината,
довчерашното нищо продължава в нищо –
така се умножава и разраства празнотата
или така илюзия илюзия прикрива.
Заблуда е да търсим продължение чрез тялото,
по този път смъртта е вечната награда.
И фокусник е онзи, под чиито пръсти
расте дете дръвче. Цъфти. И се разпада.
ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ
Мрачината спи
На прага на съня ми тъй дълбок
И щом теглото му над миглите трепери, Здрачината в унес сладостен пробужда.
Мрачината спи
Вълшебна длан под спомена се плъзва и грабвайки дебелите платна изхлузва
Зяпналата Тишина.
Голота вълшебна, Мрачина-потребност,
Прегърни ме, силно притисни в дланите ми древния си страх
Прочетете още Ирен Михайлова – ИЗ НАЙ-ТЪМНАТА НОЩ
СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА БЛАГА ДИМИТРОВА /1922 -2022/
* * *
Люлее ме копнеж от детството.
Да срещна Бъдни вечер.
Сняг от сбъднат спомен
се рои на светулки у мен.
Край постната трапеза
свещ от свещ се пали
и душа от душа.
СПЯЩАТА
На майка ми
Да отворим вратата на нейната стая
и отново да влезем на пръсти, човеко.
Тъй отдавна от нас отиде си Спящата,
а нима след живота всичко се свършва?
Ето простата чаша – догоре с вода е,
а не стигна до нея ръката й трескава.
И е нямало кой, вече двамата знаем:
да разсее страха й, потта да избърше.
ЯНУАРИ ВЪВ ВАРНА
Бяла замисленост на времето.
Белолики къщи.
Белокоси дървета.
Колко намръщени вълни
се взривяват на пустия пясък!