ЯНУАРИ ВЪВ ВАРНА

Бяла замисленост на времето.
Белолики къщи.
Белокоси дървета.
Колко намръщени вълни
се взривяват на пустия пясък!

Вятърът пищи от студена болка
и стърже снега от асфалта.
Как се страхуват колите
в своята оградена видимост!
Зима.
Вечери,
немислими без телевизор.

СРЕЩИ С ПОЕЗИЯТА

Виждам вятъра като студена целувка
и като огърлица от писъци
на мургавата шия на нощта.
Гледам на кутията кибрит като на повод
за поетизиране на геометрията.
Много неща обичам, без да ги уважавам така,
както се уважава тишината на музеите.
Колко е красиво,
че срещнах днес поезията
на една дървесна пепел…

РЕТРОСПЕКЦИЯ

На Барбара

Доброто съвпадение
ни взе от две противоположни посоки.
Морето си допиваше
последната капка светлина.
Доверихме се
на инстинкта на нозете ни
и се разхождахме.
Душите ни
увеличаваха нещата…
Нямахме общ език.
Виновна беше легендата
за Вавилонското стълпотворение…
Замълчахме.
И устните ни се разбраха в тишината…

НОЩ

Докосна самотата с нежни пръсти
черните клавиши на нощта.
Прозорецът – угаснал телевизорен екран,
а мракът трупа върху мене
черни пластове от размисли…
Стрелките се целуват в полунощ,
тъй както ние с нея се целувахме…
…едната продължи напред,
а другата остана
между двете половини на нощта…

ИКАР

…Тъй малък е светът,
а толкова са едри
представите на мравките за него!

Една огромна пеперуда
лети към края си
с размаха на красивата неопитност…

ГРЪЦКИ КЛУБ

Заровете като невидими токчета
на случайността.
Вестници на седмичното закъснение
с многостраничен брътвеж на атински журналисти.
И плочата на Микис скрибуца.
Навлизат всички
в гъстата гора
на предвоенните и военните истории…

Слушайки осведомителният бюлетин
отново стават партизани…

КОНЕ И НЕДОМЛЪВКА

Луната е извита кама
в гърдите на нощта!
Зелен е сънят на конете
за слънце и за степи…
И простенва тревата
под задрямалите стъпки.
Тъй е тъмно и тежи товарът!
От уплаха или от умора
хлипа окъснялата каруца…

Поводите никой не придърпва…