Попадайки веднъж в Делфи, бъдещите родители на Питагор решили да попитат Пития, пророчицата на Аполон, ще бъде ли съдбата благосклонна при обратния им път в Сирия.

Делфийският оракул не отговорил на въпроса им, но казал нещо друго, а именно, че ще им се роди син, който ще превъзхожда всички по красота и мъдрост и ще донесе огромни блага на човечеството.

Когато момчето се родило между 600 и 590 г. пр. н. е., по някои твърдения,  в Сидон, Финикия, те го нарекли Питагор, така че името му да бъде във връзка с името Пития, защото те вярвали в нейното предсказание. Питагор попаднал на доста ранна възраст сред евреи и от равините научил много за тайните традиции на Мойсей. Освен това легендата твърди, че той е бил иницииран последователно в египетските, вавилонските, елевсинските и халдейските мистерии (мистериите на Изида в Тива, мистериите на Адонис във Финикия и Сирия, че е учил магия при халдейците, а по-късно станал ученик и на двама брамини в Индия).

Според учението на Питагор, човешкият живот се дели на 4 равни отрязъка. До 20 години човек е дете, до 40 е млад, до 60 е зрял индивид и до 80 е стар. Тези 4 възрасти били алегории на четирите годишни времена, от пролет до зима. След 80, твърдял Питагор, човек вече не принадлежи към живите.

Известна е теоремата на Питагор, доказваща, че сборът от квадратите на двата катета е равен на квадата от хипотенузата при правоъгълния триъгълник.

Тъй като питагорейската математика в посветителската си част твърде малко се различава от Кабалата, можем да приемем тук, че ще се занимаваме и с тази математика. В основата й стои идеята, че всички числа  могат да бъдат приведени до числата от 1 до 9, ако събираме помежду им техните цифри, и после отново ги събираме, докато постигнем желаното просто число.

Освен това Питагор е твърдял, че Земята е кръгла и обитаема във всички посоки. Смятал е, че въздухът, който живеещите на земята същества дишат, е груба и относително неподвижна материя, и че именно той ги прави смъртни. И е вярвал, че въздухът на небето е направен от някаква фина и подвижна  есенция, която придава божествени характеристики на Слънцето, Луната и звездите, и че те са потопени в тази есенция, която всъщност е елементът на универсалния живот.

Като мистик Питагор е изповядвал реинкарнацията, твърдял е например, че той самият е воювал при Троя и е бил тежко ранен лично от Менелай; и че задачата на всичките човешки прераждания е душата да се пречисти и да стане съвършена.

Веднъж се скрил в някаква дупка, издълбана под самата му къща и изчезнал за една година от света. Когато излязъл, разказал на хората какво се е случило през времето на неговото отсъствие и всички били много впечатлени от това му знание. Те го помолили да вземе съпругите им като ученички и да им предаде своята мъдрост; оттогава е известна питагорейската школа на жените от Кротон (някогашна гръцка колония, намираща се в днешна Италия), наричани още “питагорейки”.

Твърдял, че боговете не обичат кръвни жертви и сам им принасял единствено хляб и сладкиши. Че онези, които жертват животни пред олтарите, постигат тъкмо обратното на това, за което молят боговете. Хранел се само с хляб, мед, плодове и зеленчуци, с изключение на бобови растения, не пиел нищо, освен вода. Имотите на неговите ученици принадлежали на всички и постъпването в школата му  изисквало отказ от притежание на лична собственост. Така никой не бил нито беден, нито богат, а богатството на някои негови ученици служело за изхранването на останалите бедни, но даровити младежи.

Първите 5 години от обучението си учениците прекарвали в абсолютно мълчание и слушане на напътствията и указанията на своя пряк учител. От тези, които издържали изпитанието с мълчание, бил избиран един, на когото се позволявало да се срещне със самия Питагор и да говори с него. Именно от тези допуснати в кръга му хора той избирал по-късно своите ученици.

В основата на неговото поведение стояла идеята за безстрастието. Той ходел облечен в бяла памучна тога, която винаги била чиста. Бил представителен човек, с хубава стройна фигура и красиво лице. Твърди се, че никой никога не го е виждал усмихнат или гневен, никога не държал роби и хората почтително се отдръпвали, когато го виждали да се приближава, правейки място за кръга на неговите ученици, в чийто център стоял той и преподавал. Към Кротон се стичали посетители от всички краища на земята, които считали за чест да прекарат дори и една кратка минута в неговото присъствие. Учениците му го смятали за Аполон, възхитени от физическата му красота и голямата му мъдрост. Те били убедени, че в неговото тяло живее бог.

(Ще се натъкнем на този модел и нататък: безмесна храна, безимотност, безстрастие и безбрачие, когато говорим и за други посветени на различните древни школи.)

Мнозина били облагодетелствани от близостта си до него, така например скитът Залмоксис, който бил негов прислужник, толкова напреднал духовно чрез общуването си с великия посветен, че като се завърнал обратно в родината си, бил приет от невежата тълпа в редиците на боговете и дори му били принасяни жертви. Питагорейството е захранило с идеи не една по-късна школа. Прието е да се смята, че учението на есеите е почти изцяло построено върху питагорейските символи.

Според Питагор, в началото на всички неща стои Единицата, от която произлизат останалите числа, от тях произлизат точките, от точките линиите, от линиите повърхнините, от повърхнините телата, и от телата четирите мистични елемента огън, въздух, вода и земя, от които пък произлиза целият свят.

Интересен е паралелът, който Менли Хол прави между Питагор и Христос, но тук няма да се спирам на този въпрос, защото съществената част от лекцията на Хол може да се намери в нета при добро желание

Животът, както и смъртта на Питагор са голяма загадка. Една от легендите твърди, че недопуснати до школата му ученици запалили къщата му в Милет, където той се намирал в момента. Други твърдят, че самите кротонци предизвикали пожара, от страх той да не стане господар на страната им. Виждайки огъня, той се оттеглил заедно с 40 свои ученици в гората, където всички умрели от глад.

Един от вариантите твърди, че бегълците били изправени пред необходимостта да прекосят поле с млад боб, и Питагор предпочел да загинат от ръцете на враговете си, но не и да стъпчат растенията.

Каквато и да е истината, легендата твърди, че по онова време Питагор бил на 100 години, което, според неговите собствени твърдения, означава, че от 20 години така или иначе вече не принадлежал към живите.