ПОСЛЕДНА ЦЕЛ, която аз признавам,
ела, ужасна, в тъканта от плът!
Както пламтях в духа, в теб запламтявам.
Дървото се забави тоя път
да лумне в пламък, който ти запали,
но приближавам и изгарям в теб.

Ти цялата ми кротост не пожали
и всичко в мен превърна в ад свиреп.
Без бъдеще, разбит, но чист и тих
в страданието стъпих като в клада;
не диря аз от идното награда,
в сърцето си натрупаното скрих.
Аз ли горя безмълвно в този свят?
Угасват спомените като сън.
Ах ти, живот, живот: аз съм отвън.
Цял в огън съм. За всички непознат.

(Отказване. То не е болестта
през детството. Забавяне. Предлог
да порастем. А всичко ти шептеше.
Не смесвай онова, което беше
омайващо, с това.)

Превод от немски Стоян Бакърджиев

АНГЕЛИ

Те всички имат устни морни
и грейнали души, над тях
понявга в сън цъфтят покорни
невям желания за грях.

Ни скръб, ни радости познали,
в градините на Бога вън
мълчат те, сякаш интервали
сред Неговия звучен сън.

Щом само си прострат крилата,
те вихър будят сред нощта:
като че Бог със Свойта свята
ваятелска ръка прелистя
светата книга на Света.

Превод от немски Николай Лилиев

* * *
Виж, тъй са бледи наште дни,
бди в спалните ни страх –
за алените рози ний
копнеем с трепет плах.

Над нас, Мария, се смили:
от твойта кръв цъфтим –
ти само знаеш как боли
копнежа в мътен дим.

Нали моминския копнеж
позна самата ти –
той като коледния скреж
е чист – но в жар пламти.

Превод от немски Йордан Стратиев

СФИНКС

Откриха я с глава полуразбита –
в ръката й изстиваше цевта.
Тълпа зяпачи… Тропот на копита.
Кола към болницата полетя.

За миг очи отвори с болка скрита.
Ни име, ни писмо. Коя е тя?
И влезе лекар, тихо я запита.
И поп – не трепна нямата уста.

Среднощ да каже нещо се опита…
Но никой не я чу. Тя изхриптя.
След туй изнесоха, с платно покрита,
скръбта й с нея. – Вън бе пустота.

Превод от немски Венцеслав Константинов

Из цикъла „Обичане“

XIX

Тя имаше съдба безцветна,
безсмислена съдба дори.
Най-сетне цялата просветна…
Една любов я озари!

Но бързо всичко се удави
в горчиво езеро сълзи.
Започна като сън наяве,
а като орис я срази.

Превод от немски Венцеслав Константинов