ГЛАВА ТРЕТА: ДУХОВНАТА СМЪРТ
РЕНЕСАНСЪТ И ТРИУМФЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО ЧРЕЗ СЪВРЕМЕННИЯ ХУМАНИЗЪМ
Раждане на хуманизма през 14-и век. – Неговият дух. – Неговото
въздействие върху социалната християнска Държава. – Неговите
последствия. – Папи и Църква пред хуманизма. – Опасности от
езическите науки. – Полза от катехизацията. – Духовенството можеше
да избегне опасността; неговата уязвимост. – Езическият Ренесанс,
приет без страх от монасите. – Езическите науки и интелигенцията. –
Адското люпило сред Просветените от Ренесанса. – Апостолическите1
секретари: Петрарка, Бокачо, Колучо Салутати2, Поджо3 \ Лоренцо
Валла4, Аретинецът5 и т.н. – Влиянието им върху следващите векове.
– Езически резултат от хуманизма; неизбежен ли е той? Кой го направи
такъв? – Трябваше ли папите да приемат източноправославните
белгълци. – Истинският хуманизъм. – Двата Духа на Историята. —
Фактите и Законите. – Принципът на социологията; нейният ключ. —
Регулаторни закони на хуманизма. – Трите социални Ордена и трите степени на Образованието.
Хуманизмът е роден през 14-и век в двора на висшето духовенство. От Италия – до Франция, после от Авиньон – до Рим, проповядван от светските Просветени, които го бяха изхабили предварително, насърчавайки и възползувайки се от временните духовни принцове. Ренесансът учуди, заслепи и подкупи Църквата чрез най-висшестоящите й човешки представители: папи и кардинали.