ПЪТНИКЪТ
Отворете ми вратата на която чукам с плач
Вечно променлив като Еврипос е животът
ПЪТНИКЪТ
Отворете ми вратата на която чукам с плач
Вечно променлив като Еврипос е животът
ИТАКА
Аз вярвам, че Итака съществува.
На оня Одисей, сразен от бурите,
загинал сам по пътя
също вярвам.
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
В ЗАЩИТА НА ЖИВОТА
(Петър Дънов, Петър Димков и Омраам Микаел Айванов)
За него – Живота –
направил бих всичко.
Никола Вапцаров
Шестдесетте години на ХХ век са епохата, в която започна да се развива с шеметна скорост освободената ин-диви-дуал-на енергия на всички хора по земното кълбо в пътя към Светлината и Братството.
Прочетете още Невяна Константинова
БЛЯН ЗА ТРИМАТА МИСЛИТЕЛИ-БУДИТЕЛИ
Беше ужасно студено; валеше сняг, а и започваше да се смрачава; това беше последната вечер в годината, вечерта срещу Hова Година.
Дните ми минаваха в шляене, четене на книги и дълги самотни разходки по брега.
Влизайки в никотиновата сфуматност на кафетерията, пословично известна като сборище на отчаяната лондонска бохема, художникът Гюстав Доре се взря за кратко в разстилащата се пред него суматоха.
Денят, в който ангелът намери крилата си, беше наглед един съвсем обикновен, с нищо по-различен от останалите ден.