ПЪТНИКЪТ
Отворете ми вратата на която чукам с плач
Вечно променлив като Еврипос е животът
ПЪТНИКЪТ
Отворете ми вратата на която чукам с плач
Вечно променлив като Еврипос е животът
мъжка
– Здравей, Наталия! Модерно е напоследък да се говори за самоунищожението на човечеството, в това число и на нашата родина. Мислиш ли, че реалността е такава? Ако „да“ – то къде можем да открием спасяващия лъч надежда?
Не си ли добре, пита притеснено академикът.
Добре съм, татко, отговаря отпаднало Ани, но снощи си легнах късно…
Масонската тема е вече на път да изживее своя следдесетоноемврийски бум в България, и това е може би най-доброто, което може да й се случи.
Прочетете още Наталия Андреева
INTERNATIONALES FREIMAURERLEXIKON
ИТАКА
Аз вярвам, че Итака съществува.
На оня Одисей, сразен от бурите,
загинал сам по пътя
също вярвам.
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
СРЕД АНГЕЛИТЕ В ПРОСТРАНСТВАТА НА СВЕТЛИНАТА И ЛЮБОВТА
Наслаждавам се на гледката. Пътят се вие покрай тихоокеанския бряг в посока югоизток.
Първия път, когато усети присъствието му, Ани помисли, че това е крадец. Грабна вазата и тръгна предпазливо към спалнята, отвори рязко вратата и светна лампата. В стаята нямаше никой.