Всички публикации от Admin

Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-3:

Павел Вежинов

Николай Ватов, Наталия Андреева и Павел Вежинов

Крайните психологически състояния, разкъсването на емоционалното и рационалното начало у човека е във фокуса, както стана дума, и на повестта на Наталия Андреева „Парадоксът на близнаците“ (от сборника „Зелена, любя те…“, 1990). Главната героиня Вероника също се ражда различна, но това различие още в самото начало на повестта е разтърсващо, защото „тъничкото и изящно вратле завършвало с две глави. Едната стояла нормално, а другата била прилепена отстрани. И двете глави мигали към лекарите, сякаш искали чрез особен морз да им предадат посланието на своя творец с мирис на сяра и преизподня“ (Андреева 1990: 93). Прочетете още Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-3:

Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-2:

Николай Ватов

Николай Ватов, Наталия Андреева и Павел Вежинов

Героите на Павел Вежинов не успяват да преминат бариерата, колкото и Доротея да ги понася над нея, защото са оковани от ограниченията на собствения си разум, който не е в състояние да възприеме това, което не може да назове и обгърне в познати форми, да ги опредмети. Невъобразимите сили на природата не са достъпни за човека, защото той изхожда от собствения си опит към това, което отива отвъд него.

Прочетете още Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-2:

Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-1:

Николай Ватов, Наталия Андреева и Павел Вежинов

Елена Борисова

The Tragedy of Human Alienation: Nataliya Andreeva, Nikolay Vatov and Pavel Vezhinov Elena Borisova, Institute for Literature – BAS, Sofi a, Bulgaria In the very center of interpretation of the recent text is tragedy of alienation, developed in works of Pavel Vezhinov, Natalia Andreeva and Nikolay Vatov. Alienation as a condition and result of the development of human civilization provokes extreme psychological condition in the characters, disruption between real and imaginary. The radicalization of the mental states and desires of characters evokes by the “difference”, connected with their birth. The impossibility of “alienated mind” and its existence in a world that suppresses “different spirits”, leads to crash to explore and get to know of realistic spaces that the only way to understand their totality is fi nal separation between mind and body through death.

Прочетете още Елена Борисова -ТРАГЕДИЯ НА ЧОВЕШКАТА АЛИЕНАЦИЯ-1:

Илко Славчев – СТИХОВЕ

ЖИВОТЪТ Е ВСИЧКО

На Булат Окуджава

Плаче детето – изгубило е играчка,
плаче момчето – изгубило е любов,
плаче мъжът – изгубил е пари,
плаче старецът – изгубил е всичко.

Детето се смее на всичко,
момчето нехае за всичко,
мъжът е за всичко,
старецът свиква със всичко.

Прочетете още Илко Славчев – СТИХОВЕ

Тел Авив, 17 август 1991

ПИСМА: Борис Априлов, Израел

до Наталия Андреева, Германия

Хайфа, 9 август 1991

Мила Наталия,

така почнах, а ето, че днес е Тел Авив, 17 август 1991.

Мила Наталия,

Не взех участие в преместването, просто ме качиха в колата и стовариха в новото жилище, всичко извършиха дъщеря ми Джина и зет ми, но въпреки туй, нямах сили да пиша, а и сега е така, горещината, макар че не надхвърля 30о , е особена, влажността ме размеква и ме превръща в глупак. Х. е изумително красив град, ако някой ден решиш да ми гостуваш, ще ти го покажа и просто няма да повярваш, че съществува такова чудо, но „големият живот“ на страната е в Т.А.

Прочетете още Тел Авив, 17 август 1991

Румен Леонидов – из „ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ“

СЕНКИ

Всички очакват да дойде делегация,
тичат, оправят завесите на прозорците
в дългите и пусти коридори,
на малка масичка са изложени детски
шоколадчета, продавачката я няма,
официалните посрещачи са в паника,
спират ме и ме питат,
кой открадна шоколадите, не знам,
отвръщам, уволнен сте, веднага
изчезвайте, напуснете веднага, вън…

Прочетете още Румен Леонидов – из „ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ“

Николай Нанков – САМОТНИКЪТ

В памет на Красимир Пашов

С тази екипировка нямаше много голям избор на мястото, където можеше да си опита късмета – мостът на Бургас и по точно на кея, където разстоянието до водата беше по-малко. Просто нямаше достатъчно дълга корда, но какво да се прави…

Прочетете още Николай Нанков – САМОТНИКЪТ

Астрид Садовски – ОТНОСНО КОРЕНИТЕ

Къде са корените на човека и не са ли закърнели у съвременните хора или пък изгнили?

Може би човеците са вече изчезнал вид, а са останали само хора, в изобилие – еднакви и безбройни, като лабораторни мишки. Някога се е смятало, че кръвта вода не става.

Прочетете още Астрид Садовски – ОТНОСНО КОРЕНИТЕ

Астрид Садовски ДЕТСТВОТО

Детството, ах детството! То е като слънчев лъч, прорязващ горския гъсталак – така остава да блещука то, през целия наш живот – макар понякога и да е трънливо.

Когато бяхме деца, виждахме неща, които после безвъзвратно се изгубиха в мъглата на времето. За нас светът бе още съвсем пресен и пълен с чудеса.
Възрастните събират сега разделно боклука, а тогава изстрелвахме с шише-совалка първата муха в космоса, от покрива на блока.

Прочетете още Астрид Садовски ДЕТСТВОТО