(1921 – 2002)
САМОТА
Не знам отивам ли нанякъде,
или се връщам,
изпитвам чувството, че никъде ме няма
и ако някой ме потърси,
и ако той е мойто щастие
ще се разминем неизбежно,
тъй както съм се разминавал винаги
с любимите неща.
Архив на категория: Литература
Рей Бредбъри – ЩЕ ИМА ТИХИ ДЪЖДОВЕ
Говорещият часовник в дневната пропя Тик-так, седем часът, време е за ставане, време е за ставане, седем часът!, сякаш се страхуваше, че никой няма да го послуша. Къщата бе смълчана и пуста в утрото. Часовникът продължаваше да тиктака, повтаряше отново и отново звуците в празнотата. Седем и девет, време за закуска, седем и девет!
Пламен Александров СТИХОВЕ
1962 – 2012
ОТПЛАВАНЕ ОТ…
„Пътуващите са невинни…”
Христо Фотев
Лиляна Серафимова „СТРАДАЛЕЦЪТ ОТ „ФАТАЛНИЯТ ВИПУСК”“
Суеверни столичани нарекоха юнкерите, завършили софийското Военно училище в годината на Халеевата комета, „Фаталният випуск 1910”. Определението не беше случайно, мнозина от тези момчета – идеалисти и патриоти, загинаха по време на трите съдбоносни за България войни. Немалко бяха и ранените, които останаха инвалиди, осакатени и нещастни за цял живот.
Прочетете още Лиляна Серафимова „СТРАДАЛЕЦЪТ ОТ „ФАТАЛНИЯТ ВИПУСК”“
Любомир Лулчев „ПРИ СПОРНАТА ГОРА“
– Удрете го, бе, какво го гледате? – и десетина кривака се вдигнаха едновременно, но хората тъй много се струпаха изведнъж, та не можеше никой да шавне.
Рей Бредбъри „ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ЕДНА СТАРИЦА“
– Не, няма какво да спорим. Решила съм. Бягай с глупавия си кош. Господи, откъде са ти хрумнали тия неща? Разкарай се оттук. Стига си ме тормозил, имам да плета и не ми е до високи мургави господа със смахнати идеи.
Владимир Левков СТИХОВЕ
1950 – 1994
ЕСЕННО МОРЕ
Как ще ми кажеш, че трябва да тръгвам
и още години да чакам дома?…
Вкъщи е освирепяла сама
паяжината с годишните кръгове.
Никола Илиев СТИХОВЕ
1946 – 2002
* * *
Денят изтегля острото си жило
и в мойта длан,
от теб желала милост,
потрепва светлинка и залинява.
Константинос Кавафис СТИХОВЕ
АЛЕКСАНДРИЙСКИ ЦАРЕ
Александрийците отвред се сбраха
да видят Клеопатрините рожби —
Кесарион и неговите братя
невръстни — Птоломей и Александър,
за първи път дошли на стадиона
царе да бъдат там провъзгласени
пред бляскавия строй на храбри воини.
