Из романа „Моят Шабат“

Но утрото наближава, а който гледа само назад, може да се препъне и да падне. Така че ще кажа отново: Шабат шалом! И пълен напред!

Няма евреин по света, който да обича да си спомня униженията по времето на нацизма. Може би затова бившите лагерници са се разприказвали чак десетилетия по-късно, и то плахо, за ужасите, които са преживели. Аз също съзнателно избягвам тази тема, освен това не съм живяла в онова време, оскърбително за всички евреи. Но в кухничката на ул. „Константин Фотинов“ №26, където се „ширеше“ четиричленното ни семейство, вечер и особено на шабат се събираха приятелите на родителите ми и често чувах да си разказват невероятни лагерни случки – къде с хумор, къде с огорчение, за тези преживявания.