Из романа „Моят Шабат“

Но утрото наближава, а който гледа само назад, може да се препъне и да падне. Така че ще кажа отново: Шабат шалом! И пълен напред!

Няма евреин по света, който да обича да си спомня униженията по времето на нацизма. Може би затова бившите лагерници са се разприказвали чак десетилетия по-късно, и то плахо, за ужасите, които са преживели. Аз също съзнателно избягвам тази тема, освен това не съм живяла в онова време, оскърбително за всички евреи. Но в кухничката на ул. „Константин Фотинов“ №26, където се „ширеше“ четиричленното ни семейство, вечер и особено на шабат се събираха приятелите на родителите ми и често чувах да си разказват невероятни лагерни случки – къде с хумор, къде с огорчение, за тези преживявания.

Из романа „Аврамовия мост“

Една сутрин Михаел се събудил облян в пот. Сънувал Кукурикото. Говорил му за себе си с поглед и с глас. Изхвръкналите му магарешки зъби на моменти потраквали от страх, втренчвал поглед и пак продължавал забързано разказа си… Разтварял широко челюстта си и аха да ревне, но оттам излизала металическа човешка реч. Предния ден го натоварил с дърва от сечището в гората. Както обикновено го пуснал да си ходи сам. Кукурикото си знаел пътя. Явно се бил запилял някъде, до вечерта не се прибрал. И друг път му се случвало. А Михайлико също се бил заиграл с приятели и не го потърсил. Просто забравил за него. Но сънят, с който се събудил, направо го поразил. Сякаш му се бил обърнал терсът (опако – от турски). Излязъл на двора да го търси, но не го видял нито в обора, нито под навеса, където нощувал.